Disclaimer

Нищо, написано в този блог, не цели да внуши, че работата с психолози, логопеди и други специалисти по проблемите на детското развитие не е нужна в случаи на закъснение във формирането на реч. Напротив! Тя дори трябва да се провежда възможно най-рано. Но затрудненията в проговарянето не са някакво мистично състояние, което ще бъде решено само със сортиране на предмети, низане на макарони и гимнастика брейнджим. Тези трудности имат медицински корени, които трябва да се търсят, идентифицират и адресират със съответните мерки. За съжаление, не само в България, но и в Европа липсва рамка и специалисти, които предлагат цялостен подход към затрудненията в детското развитие, а грижата за „късните говорители“ остава на ниво „низане на кръгчета на пръчка“. Специалистите не насърчават родителите да допълнят поведенческите терапии с биохимични методи, които разрешават медицинските причини за проблемите с речта и концентрацията. А поведенческият и биохимичният подход не бива да бъдат разделяни, те са двете страни на ключа към доброто развитие на детето.

Задължително е да се уточни и, че авторът на блога не е медицинско лице, а психолог и всички материали, публикувани от родители тук, описват единствено и само протоколите, помогнали на техните деца. Затрудненията в развитието на всяко дете са различни и това, което върши работа при едно дете, може да навреди на друго. Хранителни добавки, медикаменти и хипербарна оксигенотерапия се прилагат само под медицински контрол.

Advertisements

Нов сайт на сдружение “Всяка дума”

Драги родители, моля, от днес задавайте въпросите си във форума на сайта на сдружение “Всяка дума”. Вече с нов лиценз от Държавна агенция за закрила на детето и с подкрепата на община “Сердика”.
http://vsyaka-duma.org/

Д-р Рафаел Келман за връзката между аутизма и функционирането на щитовидната жлеза (статията е публикувана в Autism Parenting Magazine и пусната на свободна циркулация в интернет)

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА И АУТИЗМА

През годините, в които работя като лекар, съм имал честта да се занимавам с много семейства и децата им с аутизъм. Опитът ми показва, че около три четвърти от децата, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, страдат от хипофункция на щитовидната жлеза. С подходящото лечение, често наблюдаваме значителен напредък в речта и езика, очния контакт, моториката, растежа, стомашно-чревните функции, социализацията.

Връзката между щитовидната жлеза и аутизма, често е опасно пренебрегвана от класическата медицина. Рутинните тестове пропускат много случаи на хипотиреоидизъм. Референтните граници за резултатите на тироидните хормони варират значително и това затруднява поставянето на ясна диагноза. Диагностичните пакети нерядко са недомислени и не включват всички необходими диагностични маркери. В други случаи пък, децата биват поставяни на неподходящи дози лекарства или не e постигнат добър баланс на хормоните fT3 r fT4.

Две епидемии набират скорост – дали не са страни на една и съща монета?

На лице е значително припокриване между симптомите на хипотиреоидизъм при децата и тези на разстройствата от аутистичния спектър, като например изоставане в речта и развитието, когнитивни дисфункции, ХИПЕРАКТИВНОСТ или пък летаргия, хипотония, двигателни дисфункции, разстройство на вниманието, социални и комуникативни дисфункции, панически разстройства, депресия, запек, стомашно-чревни проблеми, хранителни разстройства.  При много деца, двете диагнози се припокриват.

Центърът за контрол и превенция на заболяванията съобщава, че към момента в САЩ едно на 68 деца бива диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър – шокиращ скок от 289.5 % за последните 12 г. Разстройствата с хиперактивност и дефицит на вниманието са скочили с 33 % за същия период. Едно от 6 деца в САЩ е диагностицирано с разстройство като обучително затруднение, ХАДВ, изоставане в развитието и аутизъм.

Американската тироидна асоциация, заедно със Сдружението на клиничните ендокринолози са установили, че около 20 милиона американци са засегнати от някакъв вид заболяване на щитовидната жлеза. В огромното си мнозинство, те са жени и около 60 % от тях остават без терапия. Това означава, че много майки забременяват без да са наясно, как объркването в тироидните им хормони засяга развитието на плода.

Щитовидната жлеза – шеф-диригент и катализатор на мозъчното развитие

Щитовидната жлеза е малка, намира се отпред на врата и произвежда изключително важни хормони – Т4 (тироксин) и T4 (трийодтиронин). Тези хормони регулират метаболизма и производството на енергия в клетката. Наличието на точното количество хормони в правилното количество и време, е от решаващо значение, особено за вътреутробното формиране на мозъка.

През първия триместър от бременността, растящият плод зависи от майчините тироидни хормони, за да се развива нормално. По-нататък, фетусът започва да произвежда собствени, но продължава отчасти да разчита и на майчините. И в двете фази, както и след раждането, мозъкът се развива под влиянието на T3 и Т4, които регулират мултиплицирането, миграцията и диференциацията на неврони в определени мозъчни зони и време. Смущения в производството на тези хормони у майката или у детето, могат да имат фатални последици, които водят до поведенчески и когнитивни затруднения, както и до проблеми в развитието.

Едно скорошно проучване, публикувано в „J o u r n a l  o f  P h y s i o l o g y  a n d  P h a r m a c o l o g y” доведе до огромен напредък в разбирането ни за аутистичния мозък и връзката му с щитовидната жлеза. Постмортем проучвания на мозъци на деца от 4 до 16 г. с контролни групи на същата възраст са показали, че при аутистични деца, нивата на Т3  са ниски във важни зони на мозъка. Дефицитът обаче може да остане незабелязан, на фона на нормални нива в останалата част на тялото. Изследването стига още по-далеч и установява мутации в няколко гена, управлявани от тироидни хормони, както и повишен оксидативен стрес.

Съществуват и други подобни изследвания, които изучават връзката между състояния като Алцхаймер и хормоналните нива, които се оказват нормални в кръвта и ниски в засегнатите мозъчни тъкани.  Обикновените тестове не вършат работа в тези случаи, защото хормоните в кръвта са с нормални стойности.

ОЩЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ МОЗЪКА, АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР И ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Мозъкът и щитовидната жлеза са много податливи на увреди от едни и същи причинители.

Токсични вещества: химикалите – ендокринни дизруптори са вещества, които пречат на производството и функцията на ендокринни хормони, в това число и тироидни. ОЛОВО, ЖИВАК, КАДМИЙ, ПЕСТИЦИДИ, БИСФЕНОЛ – А, диоксин и т.н., могат да нарушат процеси, като блокират или имитират хормонални сигнали, обърквайки съобщенията, изпратени до клетките и могат да заблудят ендокринната система да приема погрешни команди. Това е особено проблематично, когато става дума развитието на мозъка на плода, контролирано от хормони. Изследвания свързват много от тези химикали с патологията на аутизма.

Глутен: общността, която се занимава с аутизма, е добре запозната с връзката между приема на глутен и тежестта на симптомите. Безглутеновата диета се смята за мярка номер едно и често е сред най-ефективните решения при терапия на аутизъм. Глутенът също е свързан със заболяванията на щитовидната жлеза и особено с автоимунното заболяване тиреоидит на Хашимото, основен причинител на хипотиреоидизма. Безглутеновата диета е с доказана ефективност при лечението на това страдание и често възстановява тъканта на щитовидната жлеза.

ДА СВЪРЖЕМ ТОЧКИТЕ – ДОСТОВЕРНА И ИЗЧЕРПАТЕЛНА ОЦЕНКА НА ФУНКЦИЯТА НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Към момента, лекарите разчитат на един-единствен тест, за да измерят нивото на TSH в кръвта. Високи стойности на TSH са показателни за хипофункция на щитовидната жлеза. Както описахме по-рано обаче, има проблем с референтните граници в различните лаборатории, което става причина да бъдат недогледани много проблематични случаи. Аз предпочитам да използвам много по-прецизен тест, наречен “TRH Challenge”. В случаи, когато имаме хипофункция, дори и ако TSH е в нормални стойности в кръвта, той ще бъде недвусмислено висок в зоната на мозъка, наречена питуитарна жлеза. TRH провокира освобождаването на складирания в кръвта TSH, където може да бъде лесно засечен и измерен. Когато подканим питуитарната жлеза да разкрие тайните си, получаваме ясна и реална информация, как тироидните хормони функционират в тялото и в тъканите, които се нуждаят от тях. Това е и много по-точен начин да се оценят дозите на нужния медикамент.

Моята практика показва, че около 75%  от случаите на хипотиреоидизъм се пропускат при деца с аутизъм и други проблеми в развитието, когато се използват рутинните тестове. Цялостната оценка на щитовидната жлеза е от решаващо значение за подходящата терапия.  Пълният тироиден панел трябва да включва TSH, но при условията на TRH натоварване (тиреотропинна стимулация), fT3, ft4, тотален T3 и T4, реверсивен T3 и особено нивата на тироидните антитела ТАТ и МАТ

Ако подозирате, че детето ви има разстройство от аутистичния спектър или показва симптоми, че се е запътило натам – не губете време. Намерете лекар, който разбира връзката между щитовидната жлеза и мозъка, и уредете читави изследвания. Никога не е прекалено рано да започнете лечение и да заредите мозъка с нужните му тироидни хормони.

Настойчиво съветвам жение, които планират бременност, да минат през изчерпателна проверка на щитовидната си жлеза. Ако усещате дори и един от класическите симптоми на хипофункция, като необяснимо наддаване на тегло, депресия, тревожност, косопад, проблеми със зачеването, суха кожа, запек, но обичайните изследвания не показват нищо тревожно, търсете лекар, който може да ви помогне в смислената диагностика.

Dr. Raphael Kellman, MD

Библиография:

Portereld SP. Vulnerability of developing brain to thyroid abnormalities: environmental insults to the thyroid systems. Environ Health Perspect, 1994 Jun; 102 (Suppl2):125-30

KHAN e t a l , Disrupted Brain Thyroid Hormone Homeostasis And Thyroid Hormone-Dependent brain Gene Expression in Autism Spectrum Disorders, Journal of Physiology and Pharmacology 2014, 65,2. 257-272 Mainardi E, Montaneli A, Dotti M, Nano R, Moscato G. Thyroid-related autoantibodies and celia disease: a role for a gluten-free diet? J Cin Gastroenterol. 2002 Sep, 35(3)

Suhail A.R. Doi, e t a l , TRH Stimulation When Basal TSH is Within the Normal Range: Is There “Sub-Biochemical” Hypothyroidism? Clin Med Res. 2007 Oct; 5(3): 145–148.

Какво да изследваме, когато речта се бави, а поведението на детето ни тревожи

Когато родителите забележат, че нещо с развитието на детето им не се случва по най-добрия начин, те започват да се питат какво могат да направят за него. Обикновено следва оценка от психолог, логопед, психиатър или всички тези професионалисти накуп. Ако става дума за състояние в напоследък безкрайно разтеглените рамки на т.нар. „аутистичен спектър”, родителите често чуват посланието „Не правете нищо друго, от изследвания и медицински терапии няма смисъл, помага само работа с логопед и психолог“. Проявите на „аутистичния спектър“ обаче не са някакви мистични състояния. В основата си, те имат физиологични причини, т.е. – за да се обърка детското развитие, поведение и контакт с външния свят, причината за това е органична. И е изключително важно тя да се търси и да се открие, за да могат децата да извлекат максимална полза от поведенческите терапии и програми, съставяни и прилагани от колегите психолози – логопеди. Ето някои от най-честите „обичайни заподозрени“ причинители на проблеми в детското развитие, които трябва да се изследват:

1. Метали в кръвта: мед и цинк – тези два метала и особено техния дисбаланс най-често води до неравновесие и на невромедиаторите в мозъка. Магнезият пък е метал, чиито ниски нива може да влоши симптомите при ментални, емоционални и поведенчески проблеми. Живак, кадмий и олово – тези 3 тежки метала са най-често откриваните в повишени нива при хора страдащи от нарушения в аутистичния спектър.

2. TSH, ft3, ft4 – това са хормони – показатели за дейността на щитовидната жлеза. Нарушенията във функционирането й, най-често хипотиреоидизъм, дори и в латентна форма, могат да доведат до сериозни смущения в двигателното и/или психичното развитие на детето. Смята се, че скринингът на функцията на щитовидната жлеза, който се прави в родилните домове в първите дни на детето, е достатъчна профилактика. Практиката, за съжаление, показва, че това не е така.

3. Нарушения в метилационния цикъл. Метилирането е биохимичен процес от изключителна важност за функционирането на организма. Той представлява добавяне на метилови групи към атоми или молекули и е от голямо значение за физическото, психичното и емоционалното здраве на човека. Установено е, че в над 95 % от хората с ментални, поведенчески и емоционални проблеми, нивата на метилиране в организма са извън нормата, както и че след съответната биохимична терапия, коригираща метилирането, симптомите намаляват или изчезват. Например, метилирането на живака или други токсични метали е от съществено значение за извеждането им от организма и намаляването на количеството им в кръвта и тъканите. За жалост, лабораториите в България не разполагат с възможности за нужните изследвания и те се правят само в чужбина. Сдружение „Всяка дума“ обаче е в активни преговори с клиничната лаборатория на Александровска болница за внасяне на нужните реактиви.

4. Метаболитните заболявания са чест причинител на задръжка в развитието и т.нар. „аутистично поведение“. Метаболитният профил изследва възможни разстройства в обмяната на аминокиселините, органичните киселини и дефекти в урейния цикъл (хиперамониемии). Странна миризма на урината и изпражненията, летаргия, гърчове и конвулсии, изоставане в развитието, повишен и понижен мускулен тонус, продължителна жълтеница, нарушения в координацията, могат да бъдат сигнал за метаболитни заболявания.

5. Нарушения в усвояването на вит б12 и фолат. Когато детето изостава на ръст и тегло, а главичката му изглежда по-малка за възрастта му и това се случва на фона на класическо аутистично поведение, е задължително да изследваме дали има трудности в усвояването на тези витамини от б-групата. Понякога клиничната картина е усложнена от факта, че общото ниво в организма на тези витамини е в норма, но налице е недостиг в само в мозъка, познат още като „церебрален фолатен дефицит“. Той се установява единствено с изследване на ликвор, добит чрез лумбална (гръбначна) пункция. За да се избегне притеснителната за родителите процедура, децата могат да се подложат тестово за кратко време на големи дози фолат и да се види има ли положителна реакция.

6. Генетични заболявания – туберозна склероза, синдром на Уилямс, Прадер – Вили, Рет и още много генетични болести, са свързани с изоставане в развитието и трудности във формирането на реч. Синдромът на Рет, например, съответства напълно на класическата картина на аутистичен ход на развитие – детето се развива относително или напълно в норма до около 1.6 – 2 г, след което търпи обратно развитие и отпадат вече придобити умения.

7. Митохондриални заболявания – те са резултат на това, че митохондриите спират да работят. Митохондриите са специализирани отделения, които присъстват във всяка телесна клетка, с изключение на червените кръвни телца. Те отговарят за създаването на повече от 90% от необходимата на тялото енергия, която поддържа живота и помага на растежа. Когато митохондриите не функционират, клетките създават все по-малко енергия. Следват увреда или дори смърт на клетката. Ако този процес се повтаря в целия организъм, цели системи спират работа и животът на пациента е силно застрашен. Заболяването засяга предимно деца, но се среща и сред възрастните. В някои случаи се проявяват и като проблеми в развитието.

8 . Нарушения на слуха – ако детето не се обръща, когато го викат, има проблем с формирането на реч и социализацията е нарушена, на фона на развитие в норма в останалите аспекти от детското функциониране, можем да мислим за БЕРА – тест и други начини за оценка на слуха.

9. Непоносимост към глутен и казеин. Глутенът е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Казеинът пък е е млечен протеин, сборно наименование за няколко вида протеини, които се съдържат в млякото на бозайниците. Децата от т.нар. „аутистичния спектър” често имат повишени антитела към глутен и казеин. Основните причини за това са трудността при абсорбцията и непълното разграждане на частици от протеините на глутена и казеина. Неспособността на организма да разгражда тези протеини води до авто-интоксикации, които сериозно смущават детското развитие.

Много родители изследват децата си за кандидоза – свръхрастеж на гъбички в организма, както и за чревни паразити. Понякога най-обикновена кръвна картина или комбинация от симптоми могат да бъдат важен насочващ фактор за опитния професионалист.
Важно е обаче родителите, които разбираемо искат да направят възможно най-доброто за децата си по най-бързия начин, да не се хвърлят в безразборни изследвания. Задъжение на професионалистите е да определят кои са изследванията, които са най-необходими за всеки конкретен случай, и да включват останалите едно по едно, при нужда. Това спестява емоционален и финансов стрес на семейството. В крайна сметка, след като проблемът бъде открит, терапията му ще изисква средства. В някои случаи, хаотичното изследване може да навреди на точната диагностика, вместо да я подпомогне.

 

 

 

 

 

Ранни белези за нарушено развитие при децата – 0 до 3

Родителите на новородени и прохождащи деца често се питат: “Разива ли се детето ми добре, прави ли нещата навреме, не пропускам ли някакви тревожни предупредителни сигнали”. Ето една 27-минутна лекция, която направих преди време за “Академия за родители”. Тя е преглед на уменията, които детето трябва да постигне от 0 до 3 и сроковете, в които то се очаква да ги постигне. Какво да следим, при какви сигнали да потърсим помощ и т.н.

Първото интервю от името на сдружение “Всяка дума” пред БНР

Думи за децата с проблеми в развитието, аутизма, комплексния биопсихосоциален подход към възстановяването, ролята на държавата, изпитанията на родителите. Първото публично обявяване на сдружение “Всяка дума”.

http://bnr.bg/post/100630220/stanislava-churinskiene-za-decata-s-autizam-e-nujen-kompleksen-podhod

Нов курс

Мили родители, които посещавате този блог, благодаря ви за подкрепата на начинанието ни. Истината е, че то се разви в нещо, което не съм очаквала – среда за взаимопомощ на родители и деца с проблеми в развитието. С времето, започнахме да получаваме все повече и повече въпроси, отговорите на които не е редно да се дават дистанционно. Родителят познава най-добре детето си, но професионалистите трябва да го подкрепят в това да получи обективен поглед върху силните страни и затрудненията на детето му. Да препоръчаш някакви стъпки, без да си видял детето – това просто не е редно. Преди години, моят син беше “диагностициран”, докато спеше. Това нанесе много вреди на него и на семейството ни. Не искаме да повтаряме тази практика.

За това, заедно със специалиста по биохимични подходи д-р Коцева, сме в процес на регистриране на център, който ще се ангажира с грижата за децата в две посоки – биохимично и поведенчески. Ние вярваме, че само в съчетание на двата подхода, децата ще прогресират и ще станат пълноценни човешки същества. От Нова година, ще сме на разположение на родители, които искат да подпомогнат развитието на децата си.

Доказали сме, че сме честни и добронамерени. Нашият екип е изцяло съставен от професионалисти, които лично са минали през ада на успешното възстановяване на собственото си дете с проблеми в развитието. Мисията ни е да сме до родителите в онези моменти, в които до нас нямаше никого. Планираме да се постараем да осигурим средства по европейски проекти, защото от собствен опит знаем какви са разходите по дете с трудности в проговарянето и развитието.

В момента сме изцяло посветени на това да се сертифицираме така, че да няма съмнение в предоставянето на най-добрите грижи и консултации. Да намерим лаборатории, които да изследват надеждно децата ни. След Нова година, ще започнем да консултираме регламентирано.

Още веднъж благодаря за доверието. Ще бъдем до вас, когато сме нужни. Нашите деца, слава Богу, вече са на пътя си, развиват се добре и успешно. Следва да предоставим професионалния/личния си опит на други родители. Винаги има начин да се помогне на дете в затруднение.

 

 

 

 

Биохимичната терапия за деца с проблеми в развитието, обяснена на пръсти от д-р Милена Коцева. Задължително четиво за родители!

https://homeostaza.bg/blog/%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D1%80/

Неинтегрирани примитивни рефлекси при децата с проблеми в развитието (последно отстъпление от темата за биохимията)

Децата, които проговарят трудно, понякога правят движения, погрешно възприемани от много колеги като самостимулации. Те ги объркват ги с т.нар. „handflapping“, например, и ги отпращат към симптомите на аутистичния спектър. В някои случаи това не е лишено от основание, тъй като тези движения могат да съпътстват и състояния от т.нар. „спектър“, но сами по себе си не означават аутизъм. Могат да бъдат свързани и с ХАДВ, дисфазия, диспраксия и всъщност с всякакви затруднения в развитието. Това са т.нар. „неинтегрирани примитивни рефлекси“. Те се зараждат още в майчината утроба, изпълняват функциите си и в добрия случай постепенно отпадат.

Примитивните рефлекси са автоматични, неволеви движения, които бебето повтаря и които помагат за постигането на добър контрол над главата, мускулния тонус, сензорната интеграция и развитието. Те са основа за формирането на зрелите рефлекси. Защо е важно да следим дали отпадат своевременно? Защото неинтегрирани, те могат да са симптом и част от комплексните причини за аутизъм, ХАДВ, обучителни затруднения, изоставане в развитието, нисък праг на сензорно претоварване и др. Задръжката на примитивните рефлекси се причинява от различни видове вътреутробен стрес, родилни травми, недостатъчно движение на бебето, токсични влияния, неправилно хранене, усложнения при ваксинации. Ето накои от тях:

Най-лесно забележима при децата в по-късна възраст е задръжката на рефлекса на Моро. Той изглежда така: бебето се стряска от силен звук или рязко движение, разтваря ръцете и краката си и започва да плаче, а след това отново ги събира. Този рефлекс продължава приблизително до 5 -ия месец. Децата, при които се задържа, рязко разтварят ръцете си при силно вълнение или стрес. Може да изглежда дори като тик. Задържан, Моро може да причини импулсивност и избухливост, лошо равновесие и координация на движенията, трудно адаптиране към промени, свръхчувствителност към светлини, вкусове, миризми, звуци.

Тонично-лабиринтният рефлекс (TLR) има отношение към контрола на главата и подготвя детето да се обръща, пълзи, да седне, да се изправи, както и за самостоятелно ходене. Ако наклоните главата на бебето назад, краката му зе стягат и се изправят, заедно с пръстите, ръчичките се свиват в юмруци, а лактите се сгъват. Би трябвало да се интегрира до 3.5 г. Ако това не стане, може да се развият проблеми като лош мускулен тонус, ходене на пръсти, лошо равновесие.

Асиметричен тоничен шиен рефлекс (ATNR) се проявява, когато поставим бебето по гръб и обърнем главата му на една страна. Ръката и кракът от страната, към която гледа,се протягат, докато в противоположната страна се сгъват. Този рефлекс е основата на координацията око –ръка (зрително-моторна координация). Очаква се да изчезне до 6 месеца.

Спинален Galant рефлекс се наблюдава при докосване на гръбчето на детето от едната страна на гръбнака. Тогава бебето се накланя към страната, от която е докоснато. Изчезва между третия и деветия месец. При задържане, детето може да стане непоседливо и да има проблеми с вниманието или да се напишква през нощта до късна възраст.

Симетричен тоничен шиен рефлекс (STNR) или рефлекс за пълзене, изчезва скоро след раждането, но се поямява отново между 6-9 месец. Има отношение към средната линия на тялото и помага на детето да проълзи. Когато наведем главата на бебето към гърдите, ръцете се свиват, а краката се протягат. Изчезва окончателно около 11-тия месец, но ако това не се случи, детето може да е непоседливо и неконцентрирано, с лош мускулен тонус.

Всички тези рефлекси, разбира се, имат отношение и към общото развитие и формирането на речта.

Съществува комплекс от упражнения, наречен Brain Balance, който помага за интеграцията и отпадането на задържаните примитивни рефлекси. В youtube много родители са качили видеозаписи с упражненията, помогнали на децата им, като например ето този комплекс от 8 последователни занимания. https://www.youtube.com/watch?v=ajx2szIE9Vg . В скоро време и аз ще пусна видео с любимите упражнения на моя син.

За постиженията на развитието, които предшестват първите детски думи

Следващите материали в блога ще бъдат посветени на оксидативния стрес, тежките метали, хиперамониемията (повишен амоняк в организма) и защо е от решаващо значение при проблеми в развитието да се посети клиника по метаболитни заболявания. Но понеже често ме критикуват, че неглижирам поведенческите подходи (логопедия, психология) и темите, свързани с тях, ето няколко думи за маркерите за ранно развитие, които предшестват проговарянето при децата. Посвещавам го на Лукас и майка му 🙂

Повечето родители забелязваме, че нещо с децата ни не се случва по най-добрия начин, когато вторият рожден ден мине, а дълго чаканите първи думички не идват и не идват. И това не е чудно, все пак малко хора имат причина да изучават ранно детско развитие като част от програмите си в университета. А всъщност, докато се стигне до думите, детето трябва да изълни успешно и навреме не малко задачи на развитието, без които речта не може да се появи. Закъснение или някакъв проблем в изпълнението им може да е сигнал, че има нужда да обърнем внимание на начина, по който се развива детето ни и да вземем нужните мерки.

Първата задача на развитието за детето е да установи добър контрол на главата. Това трябва да се случи от 1-ви до 3-ти месец, за да се осигури по-нататъшното еволюиране на позата на детето към седеж и изправено положение. Значително закъснение в тази задача е прогностичен фактор за забавяне в цялостното двигателно и речево развитие.

Волевото хващане на предмети е втората важна задача по пътя към езика. Съзнателното посягане към предмет е добре да се случи около 4-тия месец и се разгръща напълно до 9-тия. То има отношение към доброто развитие на зрително-моторната координация (координацията око-ръка), която е изключително важна за всеки вид обучителен процес. Хващането и манипулирането с предмети е източник на опит, който детето ще използва за постигането на много други цели. Езиковите понятия се усвояват първо чрез действията, за това между 8-мия и 10-ия месец, детето би трябвало да започне да осъзнава предназначението на предметите и да постави началото на целевата им употреба, например да допира чашката до устните си. Това осъзнаване трасира пътя на имитацията – основно умение, чрез което децата учат.

Поставянето на предмети в устата започва около 6-тия – 7-мия месец и има отношение не само към произнасянето на съгласните звуци, но и към цялостните езикови способности в бъдеще.

Сядането би трябвало да се случи между 6-тия и 9-тия месец. То позволява на детето да опознава по нов начин обектите и околния свят, защото увеличава зрителния му обхват, но и освобождава ръцете, с които то вече може да изпълнява движения. Това е нужно за развитието на координацията око-ръка. В същия период се появява и т.нар. „лепетна реч“ – вокални експерименти с произнасяне на звуци, които с времето се усложняват и се групират в срички. Закъснение при появата на лепетна реч е сигурен признак за очаквано закъснение в речта.
Пълзенето (7-9 м.), изправянето (10-12 м.) и прохождането (способност на детето да направи самостоятелно 5 крачки, 11 – 15 м.) са следващите задачи на развитието, които им дават възможност да експериментират с отдалечени в пространството предмети и да трупат опит.

Вероятно най-важното постижение на развитието за децата е посочването. Става дума за целенасоченото посочване с палец на обект, който е интересен за детето. Това обикновено се случва около 11-тия – 12-тия месец. Този жест е индикатор, че детето е постигнало т.нар „споделено внимание“ и предметите вече не са самоцел, а средство за комуникация.
Съществени закъснения или отклонения в тези индикатори за добро детско развитие са повод за търсене на мнение от специалист. Основата на речта са движението и действието, за това случването им навреме трябва да се стимулира.